Догаря като свещ деня
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна
отглежда в мрака тишината.
Превръща я в уютна светлина
прибираща при себе си душата.
Будува споменът за сън,
приел да търси и намира смисъл
във вярата, че някой като мен
изгубил се е в своя мисъл.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
The work is a contestant:
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
