10 авг. 2011 г., 14:15

Кога?...

1.4K 0 13

Нощта отива си, а аз не мога да заспя!

Мисли ме тормозят всяка вечер.

Ще мога ли без теб да продължа?

Да те оставя от мен да си свободен.

Знам! Казвал си ми, че не си готов!

Да направиш последната си крачка.

Но казвал си ми, че без мен

животът ти е празен и самотен.

Крадем си мигове в случайни дни.

Когато, както можем....

Надяваме се нещо да се промени!

Но нищо в тоз живот не идва даром.

Все мислим другите да са добре.

Да няма страдащи и наранени.

Кога за нас ще дойде ден?...

В който няма да сме разделени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...