Кога?...
Нощта отива си, а аз не мога да заспя!
Мисли ме тормозят всяка вечер.
Ще мога ли без теб да продължа?
Да те оставя от мен да си свободен.
Знам! Казвал си ми, че не си готов!
Да направиш последната си крачка.
Но казвал си ми, че без мен
животът ти е празен и самотен.
Крадем си мигове в случайни дни.
Когато, както можем....
Надяваме се нещо да се промени!
Но нищо в тоз живот не идва даром.
Все мислим другите да са добре.
Да няма страдащи и наранени.
Кога за нас ще дойде ден?...
В който няма да сме разделени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
