alexgrau (Ваня Атанасова - Панова) alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
2 72
Aug 10, 2011, 2:15 PM

Кога?...

  Poetry » Other
1.4K 0 13

Нощта отива си, а аз не мога да заспя!

Мисли ме тормозят всяка вечер.

Ще мога ли без теб да продължа?

Да те оставя от мен да си свободен.

Знам! Казвал си ми, че не си готов!

Да направиш последната си крачка.

Но казвал си ми, че без мен

животът ти е празен и самотен.

Крадем си мигове в случайни дни.

Когато, както можем....

Надяваме се нещо да се промени!

Но нищо в тоз живот не идва даром.

Все мислим другите да са добре.

Да няма страдащи и наранени.

Кога за нас ще дойде ден?...

В който няма да сме разделени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0