alexgrau (Ваня Атанасова - Панова) alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
2 72
Aug 10, 2011, 2:15 PM

Кога?...

  Poetry » Other
1.4K 0 13

Нощта отива си, а аз не мога да заспя!

Мисли ме тормозят всяка вечер.

Ще мога ли без теб да продължа?

Да те оставя от мен да си свободен.

Знам! Казвал си ми, че не си готов!

Да направиш последната си крачка.

Но казвал си ми, че без мен

животът ти е празен и самотен.

Крадем си мигове в случайни дни.

Когато, както можем....

Надяваме се нещо да се промени!

Но нищо в тоз живот не идва даром.

Все мислим другите да са добре.

Да няма страдащи и наранени.

Кога за нас ще дойде ден?...

В който няма да сме разделени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0