25 июн. 2012 г., 14:47

Кой не вярва, да търси Катанеца

2K 0 22

И понеже Лажова отсъстваше...

(Нек’ сега да се пука по шевовете)

ще се пробвам, макар да е късно,

да разкажа за Китенска среща.

Беше лятото 2012-то

(таз година фатално нарѐдена),

на събора годишен на сайта

се събрахме като за последно...

Че изобщо не се знай, знай ли се.

(‘Ко изчезне светът и творците ще свършат)

И дори да са сбъркали маите,

ние ядохме, пихме, прегръщахме се...

Да завиждат, коит’ предпочетоха

на уюта домашен  гнездото,

вместо пътя до „Черната перла”

(прословутото  кралство на Боби,

где кралицата Мая и Мия принцеса

всички гости с магия примамват...

Ала щом  щедростта им усетиш,

и сърцето ти там ще остане...)

Та накратко каква се оказа есенцията:

Изречена   дойдѐ със  бодигард -

благороден, красив, с чудни сини оченца,

посребрен, непокварен и млад...

Не разчита горката Админ да я пази,

пък на  Дорето - два пъти хич.

Иска значи охрана да има от класа -

хем послушен и хем да е пич...

Веси куцаше малко в началото

(стара травма от креватна гимнастика),

но щом стъпи с краче върху дансинга,

се оправи и нищо ѝ нямаше...

Марк-Андрина танцува кат’ Харпия -

със, без музика – сал да е кеф,

грациозно с криле маха Враната,

прави вятър в посока морето...

Гудман движеше най-малко с две

(и ги сменяше, щом му омръзнеха).

Райсън помни кат’ слон – не чете, а

рецитира със патос,  без спъване...

Радо – с вицове пълен до покрива

(всички дами край него хихикаха),

Боби пя като Бог, (после скромничи -

нямал форма, не бил репетирал).

Тесен дансинг - широки сърца,

сръбска скара и риба, и бира,

и в небето  – огромна луна

със поетите в такт рецитираше...

Бургазлийките - страшни, ви казвам, красавици,

варненки пък - с големи очи. И блестят...

Кой не вярва, за справка да търси Катанеца

и  архив документи  „Щрак-щрак”...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...