25.06.2012 г., 14:47

Кой не вярва, да търси Катанеца

2K 0 22

И понеже Лажова отсъстваше...

(Нек’ сега да се пука по шевовете)

ще се пробвам, макар да е късно,

да разкажа за Китенска среща.

Беше лятото 2012-то

(таз година фатално нарѐдена),

на събора годишен на сайта

се събрахме като за последно...

Че изобщо не се знай, знай ли се.

(‘Ко изчезне светът и творците ще свършат)

И дори да са сбъркали маите,

ние ядохме, пихме, прегръщахме се...

Да завиждат, коит’ предпочетоха

на уюта домашен  гнездото,

вместо пътя до „Черната перла”

(прословутото  кралство на Боби,

где кралицата Мая и Мия принцеса

всички гости с магия примамват...

Ала щом  щедростта им усетиш,

и сърцето ти там ще остане...)

Та накратко каква се оказа есенцията:

Изречена   дойдѐ със  бодигард -

благороден, красив, с чудни сини оченца,

посребрен, непокварен и млад...

Не разчита горката Админ да я пази,

пък на  Дорето - два пъти хич.

Иска значи охрана да има от класа -

хем послушен и хем да е пич...

Веси куцаше малко в началото

(стара травма от креватна гимнастика),

но щом стъпи с краче върху дансинга,

се оправи и нищо ѝ нямаше...

Марк-Андрина танцува кат’ Харпия -

със, без музика – сал да е кеф,

грациозно с криле маха Враната,

прави вятър в посока морето...

Гудман движеше най-малко с две

(и ги сменяше, щом му омръзнеха).

Райсън помни кат’ слон – не чете, а

рецитира със патос,  без спъване...

Радо – с вицове пълен до покрива

(всички дами край него хихикаха),

Боби пя като Бог, (после скромничи -

нямал форма, не бил репетирал).

Тесен дансинг - широки сърца,

сръбска скара и риба, и бира,

и в небето  – огромна луна

със поетите в такт рецитираше...

Бургазлийките - страшни, ви казвам, красавици,

варненки пък - с големи очи. И блестят...

Кой не вярва, за справка да търси Катанеца

и  архив документи  „Щрак-щрак”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....