Кой не вярва, да търси Катанеца
И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то
(таз година фатално нарѐдена),
на събора годишен на сайта
се събрахме като за последно...
Че изобщо не се знай, знай ли се.
(‘Ко изчезне светът и творците ще свършат)
И дори да са сбъркали маите,
ние ядохме, пихме, прегръщахме се...
Да завиждат, коит’ предпочетоха
на уюта домашен гнездото,
вместо пътя до „Черната перла”
(прословутото кралство на Боби,
где кралицата Мая и Мия принцеса
всички гости с магия примамват...
Ала щом щедростта им усетиш,
и сърцето ти там ще остане...)
Та накратко каква се оказа есенцията:
Изречена дойдѐ със бодигард -
благороден, красив, с чудни сини оченца,
посребрен, непокварен и млад...
Не разчита горката Админ да я пази,
пък на Дорето - два пъти хич.
Иска значи охрана да има от класа -
хем послушен и хем да е пич...
Веси куцаше малко в началото
(стара травма от креватна гимнастика),
но щом стъпи с краче върху дансинга,
се оправи и нищо ѝ нямаше...
Марк-Андрина танцува кат’ Харпия -
със, без музика – сал да е кеф,
грациозно с криле маха Враната,
прави вятър в посока морето...
Гудман движеше най-малко с две
(и ги сменяше, щом му омръзнеха).
Райсън помни кат’ слон – не чете, а
рецитира със патос, без спъване...
Радо – с вицове пълен до покрива
(всички дами край него хихикаха),
Боби пя като Бог, (после скромничи -
нямал форма, не бил репетирал).
Тесен дансинг - широки сърца,
сръбска скара и риба, и бира,
и в небето – огромна луна
със поетите в такт рецитираше...
Бургазлийките - страшни, ви казвам, красавици,
варненки пък - с големи очи. И блестят...
Кой не вярва, за справка да търси Катанеца
и архив документи „Щрак-щрак”...
© Дочка Василева All rights reserved.
веселяци! 
Хвала на теб и на всички, които са те вдъхновили за него! Поздрав, Доверенице!
