RainaVakova
431 2760
7 нояб. 2019 г., 21:39

Колко радост за кал! 

  Поэзия » Другая
668 6 8

Тази есен, от всички предишни различна,
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина
да избяга от жаждата, пукнала устни и корен.
Колко радост за кал! Колко липса на глина!
И пече се единствено стомната, срещнала воля.
Но в очите на вятъра – прах и безцелни посоки.
Сам си пречи и сам си помага в безценната карма.
Аз под листите дишам с любимото черничко коте
и ми стига, че то не избира в какво да се вярва.
 

© Все права защищены

Свързани произведения
Здравей
iren5 (Ирен) iren5
Фотография » Портрет
Здравей
  974  5  13 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно се лее! Поздравления!
  • "Колко радост за кал! Колко липса на глина!
    И пече се единствено стомната, срещнала воля.
    Но в очите на вятъра – прах и безцелни посоки".

    Магия е поезията ти Райне!
    Чета и и препрочитам!
    Чудесно си обрисувала снимката на Ирен!
    🐾🐾🐾
  • Стих с философска дълбочина и великолепен финал!...Браво, Райне!...
  • Хубава вечер да имате, приятели! Благодаря ви за вниманието!
  • Изстрадана въздишка.
  • Щастлива сам, че снимчицата те е вдъхновила, талантливке!
  • Черното коте е мило и красиво като този стих.

    "Колко радост за кал! Колко липса на глина!
    И пече се единствено стомната, срещнала воля."

    Когато волята стане терминатор - вече всичко е възможно!
  • Много ми хареса, а финалът е чудесен и в унисон с красивата снимка 🐾 😊 Поздравления!
Предложения
: ??:??