7.11.2019 г., 21:39 ч.
Колко радост за кал!
Тази есен, от всички предишни различна,
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина
да избяга от жаждата, пукнала устни и корен.
Колко радост за кал! Колко липса на глина!
И пече се единствено стомната, срещнала воля.
Но в очите на вятъра – прах и безцелни посоки.
Сам си пречи и сам си помага в безценната карма.
Аз под листите дишам с любимото черничко коте
и ми стига, че то не избира в какво да се вярва.
Свързани произведения
966
5
13
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно се лее! Поздравления!
-
"Колко радост за кал! Колко липса на глина!
И пече се единствено стомната, срещнала воля.
Но в очите на вятъра – прах и безцелни посоки".
Магия е поезията ти Райне!
Чета и и препрочитам!
Чудесно си обрисувала снимката на Ирен!
🐾🐾🐾 -
Стих с философска дълбочина и великолепен финал!...Браво, Райне!...
-
Хубава вечер да имате, приятели! Благодаря ви за вниманието!
-
Изстрадана въздишка.
-
Щастлива сам, че снимчицата те е вдъхновила, талантливке!
-
Черното коте е мило и красиво като този стих.
"Колко радост за кал! Колко липса на глина!
И пече се единствено стомната, срещнала воля."
Когато волята стане терминатор - вече всичко е възможно! -
Много ми хареса, а финалът е чудесен и в унисон с красивата снимка 🐾 😊 Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
