14 окт. 2020 г., 23:30  

Крадец на дрипав листопад

602 7 17

КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД

 

Нима се чувстваш победител?

Как дълго – като щорм! – вилня.

До корен изора лехите

и в тъмен облак скри деня.

 

След тебе дъждове изплаках,

приех горчивия си дял.

Дойде – внезапен и нечакан!

Отиваш си – без капка жал.

 

Вземи каквото си харесал.

Но можеш ли да отнесеш

и златокосата ми есен,

и пролетната благовест?

 

Защото много те обичам

и прошката не ми тежи,

опитай да откраднеш всичко.

Победата дали теши?

 

Щом стигне болката до края

и спре на утрото дъха,

навярно само ще узнаеш,

че е самотно на върха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....