Крадец на дрипав листопад
КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД
Нима се чувстваш победител?
Как дълго – като щорм! – вилня.
До корен изора лехите
и в тъмен облак скри деня.
След тебе дъждове изплаках,
приех горчивия си дял.
Дойде – внезапен и нечакан!
Отиваш си – без капка жал.
Вземи каквото си харесал.
Но можеш ли да отнесеш
и златокосата ми есен,
и пролетната благовест?
Защото много те обичам
и прошката не ми тежи,
опитай да откраднеш всичко.
Победата дали теши?
Щом стигне болката до края
и спре на утрото дъха,
навярно само ще узнаеш,
че е самотно на върха.
© Валентина Йотова All rights reserved.
