9 мар. 2011 г., 13:00

Край

1.1K 0 1

 

Спокойствие, но самота – нима това е то „мечта”?

Дори когато съм потънала в мисли,

сред зелените листи

и вплела пръсти в косите сребристи,

аз отново се давя в тъмата студена и мрачна,

която ме праща в безбрежната мъгла,

сгъстена, сумрачна.

А после отново съзирам гората...

Макар и да отворих очи аз пак потънала в нищетата,

виждам сиянието на здрача,

обвиващ ме, когато плача...

Нима това е последният ми дъх?

Нима това е цялата скръб?

И животът изписан на лицето седи,

 като татуировка той тежко лежи...

Нима за последен път видях залязващото слънце

и нима ще остане то в сърцето ми като трънче, бодил,

напомнящ ми за бездействието и празнотата,  извиращи от мен,

но пък и красотата, мечтата, с която аз живях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...