26 янв. 2020 г., 06:59

Кристален пъзел

2.2K 2 6

Отдавна счупихме кристалната чаша

от която отпихме - любовен еликсир...

Разпиляха се парченцата в кристален

пъзел - дали отново ще ги съберем,

не знам...за любовта ни възвишена и чиста

не отпита сълза от вълшебен бокал...

Но живота ни сграбчи  и така ни разтърси.

Ще ми помогнеш ли? Ще бъдеш ли до мен?

Да подредим предишния прекрасен пъзел...

Защото, въпреки буриите през които преминахме,

все още пазим импулса на нашето вричане...!

Защото, любовта ни е вечна и непобедима!

Сълзи се отронват - горчиви и солени...

Кристален пъзел със тебе редим!

Дали ще открием - еликсира любовен...

За да до отпием...

За да докоснем...

Онази светла искрица - скрита във нас!

Когато неволните грешки прощаваме,

компромиси правим и напред продължаваме!

А любовният пламък - в нас вълшебно трепти!

И ето блести бокала вълшебен -

пълен до горе с еликсира любовен...

Отпиваме с устни и нека любовта ни звездна

ни пази за да ни има в един миг от вечност

в пъзел кристален и  капчица - любовен еликсир...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Георги, благодаря ти за дадения глас!
    Да така е Пепи! Благодаря ти за коментара!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Любовните пъзели са за двама! Поздравления!
  • Глас.
  • Маргарита, благодаря ти!
    Младене, благодаря ти за подкрепата и хубавия коментар!
    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • С радост давам глас за твоя успех в конкурса, Катя. Толкова вяра и светлина носят редовете:

    "Защото, въпреки бурите през които преминахме,
    все още пазим импулса на нашето вричане...!"

    Изцелителни са за душата!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...