Кристален пъзел
Отдавна счупихме кристалната чаша
от която отпихме - любовен еликсир...
Разпиляха се парченцата в кристален
пъзел - дали отново ще ги съберем,
не знам...за любовта ни възвишена и чиста
не отпита сълза от вълшебен бокал...
Но живота ни сграбчи и така ни разтърси.
Ще ми помогнеш ли? Ще бъдеш ли до мен?
Да подредим предишния прекрасен пъзел...
Защото, въпреки буриите през които преминахме,
все още пазим импулса на нашето вричане...!
Защото, любовта ни е вечна и непобедима!
Сълзи се отронват - горчиви и солени...
Кристален пъзел със тебе редим!
Дали ще открием - еликсира любовен...
За да до отпием...
За да докоснем...
Онази светла искрица - скрита във нас!
Когато неволните грешки прощаваме,
компромиси правим и напред продължаваме!
А любовният пламък - в нас вълшебно трепти!
И ето блести бокала вълшебен -
пълен до горе с еликсира любовен...
Отпиваме с устни и нека любовта ни звездна
ни пази за да ни има в един миг от вечност
в пъзел кристален и капчица - любовен еликсир...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
