Jan 26, 2020, 6:59 AM

Кристален пъзел

  Poetry
2.2K 2 6

Отдавна счупихме кристалната чаша

от която отпихме - любовен еликсир...

Разпиляха се парченцата в кристален

пъзел - дали отново ще ги съберем,

не знам...за любовта ни възвишена и чиста

не отпита сълза от вълшебен бокал...

Но живота ни сграбчи  и така ни разтърси.

Ще ми помогнеш ли? Ще бъдеш ли до мен?

Да подредим предишния прекрасен пъзел...

Защото, въпреки буриите през които преминахме,

все още пазим импулса на нашето вричане...!

Защото, любовта ни е вечна и непобедима!

Сълзи се отронват - горчиви и солени...

Кристален пъзел със тебе редим!

Дали ще открием - еликсира любовен...

За да до отпием...

За да докоснем...

Онази светла искрица - скрита във нас!

Когато неволните грешки прощаваме,

компромиси правим и напред продължаваме!

А любовният пламък - в нас вълшебно трепти!

И ето блести бокала вълшебен -

пълен до горе с еликсира любовен...

Отпиваме с устни и нека любовта ни звездна

ни пази за да ни има в един миг от вечност

в пъзел кристален и  капчица - любовен еликсир...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Георги, благодаря ти за дадения глас!
    Да така е Пепи! Благодаря ти за коментара!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Любовните пъзели са за двама! Поздравления!
  • Глас.
  • Маргарита, благодаря ти!
    Младене, благодаря ти за подкрепата и хубавия коментар!
    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • С радост давам глас за твоя успех в конкурса, Катя. Толкова вяра и светлина носят редовете:

    "Защото, въпреки бурите през които преминахме,
    все още пазим импулса на нашето вричане...!"

    Изцелителни са за душата!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...