С усмивки истински, но някак злобни,

вятърът и зимата танцуват вън,

със пръсти нежно-безпогрешни,

рисуват подло зимен сън...

Блъскащи се странно и коварно,

но пак приятели добри,

невидими се приближиха бавно

и на прозореца цветя ми подариха...

Прилепнали кристални и студени,

цветята са създадени от лед,

но те оставени са там за мене,

прозрачно-леден и красив букет.

Слънцето не искам да изгрява,

нека зимата да властва над деня,

без обич чиста и без вяра

сама ще плача в самота.

И само те ще са ми радост,

погледнала ги, нежно се усмихвам,

ще чуят те за моята тъга

и ще превърнат в лед сълзите.

И силна, борбена, но тъжна,

ще чакам някой да строши леда,

от тоз' коварен сън да ме измъкне,

със нежни рози, не от лед цветя.