Ледени цветя
С усмивки истински, но някак злобни,
вятърът и зимата танцуват вън,
със пръсти нежно-безпогрешни,
рисуват подло зимен сън...
Блъскащи се странно и коварно,
но пак приятели добри,
невидими се приближиха бавно
и на прозореца цветя ми подариха...
Прилепнали кристални и студени,
цветята са създадени от лед,
но те оставени са там за мене,
прозрачно-леден и красив букет.
Слънцето не искам да изгрява,
нека зимата да властва над деня,
без обич чиста и без вяра
сама ще плача в самота.
И само те ще са ми радост,
погледнала ги, нежно се усмихвам,
ще чуят те за моята тъга
и ще превърнат в лед сълзите.
И силна, борбена, но тъжна,
ще чакам някой да строши леда,
от тоз' коварен сън да ме измъкне,
със нежни рози, не от лед цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Бенчетрит Всички права запазени