С усмивки истински, но някак злобни,
вятърът и зимата танцуват вън,
със пръсти нежно-безпогрешни,
рисуват подло зимен сън...
Блъскащи се странно и коварно,
но пак приятели добри,
невидими се приближиха бавно
и на прозореца цветя ми подариха...
Прилепнали кристални и студени,
цветята са създадени от лед,
но те оставени са там за мене,
прозрачно-леден и красив букет. ...