15 июл. 2012 г., 12:53

Лирика на мъртвия любовник

1.1K 0 0

Не тъжи за мен, любима,

аз все още съм при теб,

макар и бледен, непознат.

 

Не тъжи, аз вярвам, има

начин пак да съм със теб,

макар и не на този свят.

 

***

Знай, животът взима,

но отново любовта

в животите събира.

 

И макар сега и зима,

утре ще е пролетта –

наш ще е всемира –

и до зимата ще сме дъга.

 

Любовта през вековете

не умира.

Само други имаме тела. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Метев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...