Не тъжи за мен, любима,
аз все още съм при теб,
макар и бледен, непознат.
Не тъжи, аз вярвам, има
начин пак да съм със теб,
макар и не на този свят.
***
Знай, животът взима,
но отново любовта
в животите събира.
И макар сега и зима,
утре ще е пролетта –
наш ще е всемира –
и до зимата ще сме дъга.
Любовта през вековете
не умира.
Само други имаме тела.
© Денис Метев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
