Jul 15, 2012, 12:53 PM

Лирика на мъртвия любовник

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Не тъжи за мен, любима,

аз все още съм при теб,

макар и бледен, непознат.

 

Не тъжи, аз вярвам, има

начин пак да съм със теб,

макар и не на този свят.

 

***

Знай, животът взима,

но отново любовта

в животите събира.

 

И макар сега и зима,

утре ще е пролетта –

наш ще е всемира –

и до зимата ще сме дъга.

 

Любовта през вековете

не умира.

Само други имаме тела. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денис Метев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....