15.07.2012 г., 12:53

Лирика на мъртвия любовник

1.1K 0 0

Не тъжи за мен, любима,

аз все още съм при теб,

макар и бледен, непознат.

 

Не тъжи, аз вярвам, има

начин пак да съм със теб,

макар и не на този свят.

 

***

Знай, животът взима,

но отново любовта

в животите събира.

 

И макар сега и зима,

утре ще е пролетта –

наш ще е всемира –

и до зимата ще сме дъга.

 

Любовта през вековете

не умира.

Само други имаме тела. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Метев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...