Laska (Ласка Александрова)
854 13624
16 июн. 2009 г., 16:44

Лунен 

  Поэзия » Другая
723 0 9



Понякога

си толкова близо,

че в очите ти

мога да погледна.

Друг път

през воал надничаш

или

зад завеси облачни се криеш.

Често ръка към твоята протягам.

Знам, че те докосвам -

нали при допира си с теб,

тя започва да сребрее.

Но...

не те усещам.

Дали ще мога да те стигна

и да те прегърна,

мой лунни принце,

някога...

 

Дискът лунен

мълчаливо през прозореца

ръка към мен протегна.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??