Laska (Ласка Александрова)
854 13624
16.06.2009 г., 16:44 ч.

Лунен 

  Поезия » Друга
729 0 9



Понякога

си толкова близо,

че в очите ти

мога да погледна.

Друг път

през воал надничаш

или

зад завеси облачни се криеш.

Често ръка към твоята протягам.

Знам, че те докосвам -

нали при допира си с теб,

тя започва да сребрее.

Но...

не те усещам.

Дали ще мога да те стигна

и да те прегърна,

мой лунни принце,

някога...

 

Дискът лунен

мълчаливо през прозореца

ръка към мен протегна.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??