Лунен
Понякога
си толкова близо,
че в очите ти
мога да погледна.
Друг път
през воал надничаш
или
зад завеси облачни се криеш.
Често ръка към твоята протягам.
Знам, че те докосвам -
нали при допира си с теб,
тя започва да сребрее.
Но...
не те усещам.
Дали ще мога да те стигна
и да те прегърна,
мой лунни принце,
някога...
Дискът лунен
мълчаливо през прозореца
ръка към мен протегна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
