Понякога
си толкова близо,
че в очите ти
мога да погледна.
Друг път
през воал надничаш
или
зад завеси облачни се криеш.
Често ръка към твоята протягам.
Знам, че те докосвам -
нали при допира си с теб,
тя започва да сребрее.
Но...
не те усещам.
Дали ще мога да те стигна
и да те прегърна,
мой лунни принце,
някога...
Дискът лунен
мълчаливо през прозореца
ръка към мен протегна.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
