Laska (Ласка Александрова)
854 13624
Jun 16, 2009, 4:44 PM

Лунен 

  Poetry » Other
728 0 9



Понякога

си толкова близо,

че в очите ти

мога да погледна.

Друг път

през воал надничаш

или

зад завеси облачни се криеш.

Често ръка към твоята протягам.

Знам, че те докосвам -

нали при допира си с теб,

тя започва да сребрее.

Но...

не те усещам.

Дали ще мога да те стигна

и да те прегърна,

мой лунни принце,

някога...

 

Дискът лунен

мълчаливо през прозореца

ръка към мен протегна.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??