Меланхолия
И ето, слънцето залезе,
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата
и утре рано-рано сутринта,
ще се надигна от кревата,
както раззеленелите листа.
Мълчат край мен в нощта мечтите
и смирена в притъжния час,
коленичила между звездите
ще те очаквам отново аз…
Но в сиво безразличие потъна
и тоя ден и всичко на света
и аз останах на самото дъно,
на тая непрогледна сивота.
Студено е. И нищо се не вижда,
отекна спомен в моята душа,
надигнах се и в меланхолия,
потънал бе край мен света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
