И ето, слънцето залезе,
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата
и утре рано-рано сутринта,
ще се надигна от кревата,
както раззеленелите листа.
Мълчат край мен в нощта мечтите
и смирена в притъжния час,
коленичила между звездите
ще те очаквам отново аз… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up