2 июл. 2019 г., 22:26

Метафора 

  Поэзия » Другая
570 3 11

Вълнува се като море

затичало се към брега си.

Препъва ветрове

и разпилява ги с дъха си.

 

Прибира светлата им скръб

в утробата на тъмно дъно

където зрее мисълта за теб,

безплодна като пясъчното зърно.

 

Познанието няма си дърво.

Прибоят никого не изкушава

с подхвърленото си весло.

Отдавна смисълът отплава.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??