линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12258
2.07.2019 г., 22:26 ч.

Метафора 

  Поезия » Друга
647 3 11

Вълнува се като море

затичало се към брега си.

Препъва ветрове

и разпилява ги с дъха си.

 

Прибира светлата им скръб

в утробата на тъмно дъно

където зрее мисълта за теб,

безплодна като пясъчното зърно.

 

Познанието няма си дърво.

Прибоят никого не изкушава

с подхвърленото си весло.

Отдавна смисълът отплава.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??