Jul 2, 2019, 10:26 PM

Метафора 

  Poetry » Other
657 3 11

Вълнува се като море

затичало се към брега си.

Препъва ветрове

и разпилява ги с дъха си.

 

Прибира светлата им скръб

в утробата на тъмно дъно

където зрее мисълта за теб,

безплодна като пясъчното зърно.

 

Познанието няма си дърво.

Прибоят никого не изкушава

с подхвърленото си весло.

Отдавна смисълът отплава.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??