Мигове забвение

2 мая 2020 г., 10:57

Поэзия » Любовная, Философская

566 3 2

Излизаш от стиха ми. Като проза.

Не те събирам повече със думи.

Макар да ме спохожда таз' угроза -

че някак си и там ще те загубя...

Все още съм в големия театър.

Във ролята да бъда, наобичан.

Копнея. Преживявам те и тъй нататък.

Тъй дълго време няма да е по-различно...

Ще дойдат тези мигове забвение.

Понякога ще се разделяме завинаги.

Лъжа ще е. И временно решение,

да знаем как боли, щом си заминем...

Аз още вярвам само във плътта ти.

И в устните на твоето - Обичам те!

Съвсем е недостатъчна душата,

Повтарям: с тебе няма как да е различно...

Стихопат.

Danny Diester