Мигове забвение
Излизаш от стиха ми. Като проза.
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър.
Във ролята да бъда, наобичан.
Копнея. Преживявам те и тъй нататък.
Тъй дълго време няма да е по-различно...
Ще дойдат тези мигове забвение.
Понякога ще се разделяме завинаги.
Лъжа ще е. И временно решение,
да знаем как боли, щом си заминем...
Аз още вярвам само във плътта ти.
И в устните на твоето - Обичам те!
Съвсем е недостатъчна душата,
Повтарям: с тебе няма как да е различно...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
