Многоточие след епиграф
МНОГОТОЧИЕ СЛЕД ЕПИГРАФ
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен,
събирах кестенови перли,
зелен шептеж и стон на здравец –
зимъс за болки и за нерви,
за чай – когато ми потрябва.
И в нежна плесен уловено,
безсилно слънцето се мята,
Знам, скоро ще заспи земята.
Но ти си тук – нали? – до мене...
Не са ми нужни сан и злато,
щом с любовта ти съм богата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
