Nov 18, 2022, 4:29 PM

Многоточие след епиграф

471 1 3

МНОГОТОЧИЕ СЛЕД ЕПИГРАФ

 

Подирих тишината в думи,

дъждовни ръкописи четох

и предох яворова шума,

и пих от бликащата есен,

 

събирах кестенови перли,

зелен шептеж и стон на здравец –

зимъс за болки и за нерви,

за чай – когато ми потрябва.

 

И в нежна плесен уловено,

безсилно слънцето се мята,

Знам, скоро ще заспи земята.

 

Но ти си тук – нали? – до мене...

Не са ми нужни сан и злато,

щом с любовта ти съм богата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...