24 июл. 2014 г., 17:13

Може би

617 0 9



знаеш ли

плаши ме с нещо думата "трябва"

може би

нейната дълга ръка

твърде често

бърка до дъно в душата ми

за да гребне

без мое съгласие

последната капчица светлина

страх ме е

стискам здраво очите си

и не смея да изкрещя

да не би

някой случайно да види

как залитам преди да умра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, мили Хора!
  • Не се страхувай нито от трябва, нито пък от залитанията, чу ли?!
    Много силна емоция, скрита в обръщението "знаеш ли"...
  • ...A може би е философски този текст!
    Толкова дълбочина...
  • Не е виновна думата, а чувството
    предало на сърцето и духа
    стремеж да угоди макар и трудно
    на някоя заключена врата...
  • Много емоционално, Светле! И аз съм на мнението на Лора. Няма по-безсмислена дума от "трябва"!Обаче на гърба на трябва се крепят много неща. Но в никакъв случай от трябва не трябва да се умира, макар че умираме хиляди пъти, когато прекрачваме границата между трябва и искам.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...