24 июл. 2014 г., 17:13

Може би

620 0 9



знаеш ли

плаши ме с нещо думата "трябва"

може би

нейната дълга ръка

твърде често

бърка до дъно в душата ми

за да гребне

без мое съгласие

последната капчица светлина

страх ме е

стискам здраво очите си

и не смея да изкрещя

да не би

някой случайно да види

как залитам преди да умра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, мили Хора!
  • Не се страхувай нито от трябва, нито пък от залитанията, чу ли?!
    Много силна емоция, скрита в обръщението "знаеш ли"...
  • ...A може би е философски този текст!
    Толкова дълбочина...
  • Не е виновна думата, а чувството
    предало на сърцето и духа
    стремеж да угоди макар и трудно
    на някоя заключена врата...
  • Много емоционално, Светле! И аз съм на мнението на Лора. Няма по-безсмислена дума от "трябва"!Обаче на гърба на трябва се крепят много неща. Но в никакъв случай от трябва не трябва да се умира, макар че умираме хиляди пъти, когато прекрачваме границата между трябва и искам.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...