24.07.2014 г., 17:13

Може би

622 0 9



знаеш ли

плаши ме с нещо думата "трябва"

може би

нейната дълга ръка

твърде често

бърка до дъно в душата ми

за да гребне

без мое съгласие

последната капчица светлина

страх ме е

стискам здраво очите си

и не смея да изкрещя

да не би

някой случайно да види

как залитам преди да умра

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, мили Хора!
  • Не се страхувай нито от трябва, нито пък от залитанията, чу ли?!
    Много силна емоция, скрита в обръщението "знаеш ли"...
  • ...A може би е философски този текст!
    Толкова дълбочина...
  • Не е виновна думата, а чувството
    предало на сърцето и духа
    стремеж да угоди макар и трудно
    на някоя заключена врата...
  • Много емоционално, Светле! И аз съм на мнението на Лора. Няма по-безсмислена дума от "трябва"!Обаче на гърба на трябва се крепят много неща. Но в никакъв случай от трябва не трябва да се умира, макар че умираме хиляди пъти, когато прекрачваме границата между трябва и искам.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...