Jul 24, 2014, 5:13 PM

Може би

  Poetry
619 0 9



знаеш ли

плаши ме с нещо думата "трябва"

може би

нейната дълга ръка

твърде често

бърка до дъно в душата ми

за да гребне

без мое съгласие

последната капчица светлина

страх ме е

стискам здраво очите си

и не смея да изкрещя

да не би

някой случайно да види

как залитам преди да умра

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, мили Хора!
  • Не се страхувай нито от трябва, нито пък от залитанията, чу ли?!
    Много силна емоция, скрита в обръщението "знаеш ли"...
  • ...A може би е философски този текст!
    Толкова дълбочина...
  • Не е виновна думата, а чувството
    предало на сърцето и духа
    стремеж да угоди макар и трудно
    на някоя заключена врата...
  • Много емоционално, Светле! И аз съм на мнението на Лора. Няма по-безсмислена дума от "трябва"!Обаче на гърба на трябва се крепят много неща. Но в никакъв случай от трябва не трябва да се умира, макар че умираме хиляди пъти, когато прекрачваме границата между трябва и искам.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...