21 июн. 2018 г., 23:40  

Ела, Любов

2.6K 5 13

Тихо, тихо приближи.
Ела, Любов, и влез в сърцето.
Не ме е страх, че ще боли.
Без звезди ненужно е небето. 

 

Отпий от мен една сълза,
дръзнала сама да бяга.
Но прощавам ѝ греха...
Навярно търсела е тя наслада. 

 

По мен рисувай с пръсти знак.
На кожата ми
вечен отпечатък. 
Аз - Морето. Ти - Моряк. 
Нека да отплаваме нататък.

 

 

https://youtu.be/9v7C1KaFnPI?feature=shared

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Къде ти такава любов! Супер си я нарисувала, Виола!
  • Каква изненада!...Май доста дълго не съм влизала в сайта...Хубаво е, че пак си тук! И пак са вълнуващи стиховете ти.Забиваш ги точно в сърцето!Продължавай все така, Вили!
  • Здравей, Хари А аз се радвам, че не си спирал да пишеш и все от хубави по-хубави. Гледам и други таланти си развил. Поздравявам те.
  • Много е хубаво,Виле!Радвам се,че пишеш отново!
  • Оооо, Иржи привет от мен. Нищо не съм нащтракала. Никога не знам дали изобщо ще напиша нещо.
    Бъди здрава Иржи, прегръщам те.

Ела, любов...

Текст: Виолета /violet_86/
Музика: Игор Березовский
Изпълнение: АI
118 3 7

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...