Тихо, тихо приближи.
Ела, Любов, и влез в сърцето.
Не ме е страх, че ще боли.
Без звезди ненужно е небето.
Отпий от мен една сълза,
дръзнала сама да бяга.
Но прощавам ѝ греха...
Навярно търсела е тя наслада.
По мен рисувай с пръсти знак.
На кожата ми вечен отпечатък.
Аз - Морето. Ти - Моряк.
Нека да отплаваме нататък.
https://youtu.be/9v7C1KaFnPI?feature=shared
© Виолета All rights reserved.
А аз се радвам, че не си спирал да пишеш и все от хубави по-хубави. Гледам и други таланти си развил. Поздравявам те.
привет от мен. Нищо не съм нащтракала. Никога не знам дали изобщо ще напиша нещо.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
