Тихо, тихо приближи.
Ела, Любов, и влез в сърцето.
Не ме е страх, че ще боли.
Без звезди ненужно е небето.
Отпий от мен една сълза,
дръзнала сама да бяга.
Но прощавам ѝ греха...
Навярно търсела е тя наслада.
По мен рисувай с пръсти знак.
На кожата ми вечен отпечатък.
Аз - Морето. Ти - Моряк.
Нека да отплаваме нататък.
© Виолета Всички права запазени