17 мар. 2019 г., 17:34  

Морзовата азбука на щастието

1K 8 2

Прочете по въздишките

на детето си,

морзовата азбука

на щастието.

По слънчевите отблясъци

на миглите му,

способни да смачкат

няколко вселени,

а после да ги преродят

в бяг на шеметни коне, 

наелектризирали

звездите на небето.

Като луната

в гривите им чуваше, 

разбушувалия се

тътен на морето,

в размахалите се

ръчички на терасата,

и надуваемия басейн

със сол на дъното.

Единствено тогава

тя вкусваше

смисъла от глагола

съществувам,

а птиците се плашеха

от лудата

разперила ръце

за полет.

Висяха облаците

като кукери.

Пред очите ѝ –

разлистени овошки.

Секундите, минутите, годините

те скачаха с импулса

на делфините

С русалките ѝ блъскащи

се в палубата 

на сърцето ѝ, изплашено от

полуголото, люспесто тяло

на радостта.

И реши да събере

морето си в стих,

но въжето

за котвата го сряза

като пъпна връв,

за да потече щастието, 

в предсърдията на лятото.

 

 

 

 

 

 

 

Информация от Гугъл.

На 24 май 1844 г. Самюъл Морз (1791-1872) успява да изпрати първото телеграфно съобщение на морзова азбука. То пътува разстояние от 64 километра -от Вашингтон до Балтимор. Системата за предаване на букви посредством редуване на знаците "точка" и "тире" предава първото  съобщение, което гласи: "Ето какво създаде Бог".

Морз, който открил нова ера в историята на комуникациите, първоначално възприемал работата си над телеграфния апарат като забавно увлечение по време на отдих. Той всъщност е бил художник и основното му занимание била живописта. 

На 1 февруари 1999 г. морзовата азбука официално излиза от употреба, като бива заменена от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно в период от 7 години.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...