17.03.2019 г., 17:34  

Морзовата азбука на щастието

1K 8 2

Прочете по въздишките

на детето си,

морзовата азбука

на щастието.

По слънчевите отблясъци

на миглите му,

способни да смачкат

няколко вселени,

а после да ги преродят

в бяг на шеметни коне, 

наелектризирали

звездите на небето.

Като луната

в гривите им чуваше, 

разбушувалия се

тътен на морето,

в размахалите се

ръчички на терасата,

и надуваемия басейн

със сол на дъното.

Единствено тогава

тя вкусваше

смисъла от глагола

съществувам,

а птиците се плашеха

от лудата

разперила ръце

за полет.

Висяха облаците

като кукери.

Пред очите ѝ –

разлистени овошки.

Секундите, минутите, годините

те скачаха с импулса

на делфините

С русалките ѝ блъскащи

се в палубата 

на сърцето ѝ, изплашено от

полуголото, люспесто тяло

на радостта.

И реши да събере

морето си в стих,

но въжето

за котвата го сряза

като пъпна връв,

за да потече щастието, 

в предсърдията на лятото.

 

 

 

 

 

 

 

Информация от Гугъл.

На 24 май 1844 г. Самюъл Морз (1791-1872) успява да изпрати първото телеграфно съобщение на морзова азбука. То пътува разстояние от 64 километра -от Вашингтон до Балтимор. Системата за предаване на букви посредством редуване на знаците "точка" и "тире" предава първото  съобщение, което гласи: "Ето какво създаде Бог".

Морз, който открил нова ера в историята на комуникациите, първоначално възприемал работата си над телеграфния апарат като забавно увлечение по време на отдих. Той всъщност е бил художник и основното му занимание била живописта. 

На 1 февруари 1999 г. морзовата азбука официално излиза от употреба, като бива заменена от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно в период от 7 години.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...