Mar 17, 2019, 5:34 PM  

Морзовата азбука на щастието

1K 8 2

Прочете по въздишките

на детето си,

морзовата азбука

на щастието.

По слънчевите отблясъци

на миглите му,

способни да смачкат

няколко вселени,

а после да ги преродят

в бяг на шеметни коне, 

наелектризирали

звездите на небето.

Като луната

в гривите им чуваше, 

разбушувалия се

тътен на морето,

в размахалите се

ръчички на терасата,

и надуваемия басейн

със сол на дъното.

Единствено тогава

тя вкусваше

смисъла от глагола

съществувам,

а птиците се плашеха

от лудата

разперила ръце

за полет.

Висяха облаците

като кукери.

Пред очите ѝ –

разлистени овошки.

Секундите, минутите, годините

те скачаха с импулса

на делфините

С русалките ѝ блъскащи

се в палубата 

на сърцето ѝ, изплашено от

полуголото, люспесто тяло

на радостта.

И реши да събере

морето си в стих,

но въжето

за котвата го сряза

като пъпна връв,

за да потече щастието, 

в предсърдията на лятото.

 

 

 

 

 

 

 

Информация от Гугъл.

На 24 май 1844 г. Самюъл Морз (1791-1872) успява да изпрати първото телеграфно съобщение на морзова азбука. То пътува разстояние от 64 километра -от Вашингтон до Балтимор. Системата за предаване на букви посредством редуване на знаците "точка" и "тире" предава първото  съобщение, което гласи: "Ето какво създаде Бог".

Морз, който открил нова ера в историята на комуникациите, първоначално възприемал работата си над телеграфния апарат като забавно увлечение по време на отдих. Той всъщност е бил художник и основното му занимание била живописта. 

На 1 февруари 1999 г. морзовата азбука официално излиза от употреба, като бива заменена от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно в период от 7 години.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....