13 июл. 2010 г., 15:57

Мъка

840 0 16

Вървя по улиците на града

и срещам скритата вражда,

недоверието плъзнало,

отчуждеността.

Дали на болен мозък

 са измислица,

или са истина?

Вървя по улиците на града

и срещам някаква жена -

в защитна броня обкована,

забравила искреността.

Най-после срещам и деца.

Дали ги милва нечия ръка,

или растат във самота?

Къде си ти,

човешка топлота?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Желая ти да вървиш и да се усмихваш!!!
  • Илияна и Безжичен, благодаря за отзивите!
  • Съгласен съм с теб.
    Но това няма да е така, едва когато се намали простотията, и то генно заложената простотия, няма да е скоро...
    По-важни са останалите, като тези, които се усмихват!
  • Човешката топлота наистина липсва толкова често в дните ни. Творбата ти поставя много наболял въпрос. Хареса ми.
    Поздрави!
  • Никол, Веска и Ангел, благодаря!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...