Eia (Росица Танчева)
436 13844
13 июл. 2010 г., 15:57

Мъка 

  Поэзия » Другая
690 0 16

Вървя по улиците на града

и срещам скритата вражда,

недоверието плъзнало,

отчуждеността.

Дали на болен мозък

 са измислица,

или са истина?

Вървя по улиците на града

и срещам някаква жена -

в защитна броня обкована,

забравила искреността.

Най-после срещам и деца.

Дали ги милва нечия ръка,

или растат във самота?

Къде си ти,

човешка топлота?

© Росица Танчева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Желая ти да вървиш и да се усмихваш!!!
  • Илияна и Безжичен, благодаря за отзивите!
  • Съгласен съм с теб.
    Но това няма да е така, едва когато се намали простотията, и то генно заложената простотия, няма да е скоро...
    По-важни са останалите, като тези, които се усмихват!
  • Човешката топлота наистина липсва толкова често в дните ни. Творбата ти поставя много наболял въпрос. Хареса ми.
    Поздрави!
  • Никол, Веска и Ангел, благодаря!
  • Къде ли е, наистина...
    Ще я търсим - не се отказваме, нали...
    Хубаво пишеш - поздрави, Роси!
  • за съжаление...самата истина...
  • Ронда и Ивон, благодаря за споделянето.
  • Благодаря, Маги!
  • познато до болка усещане...
    силно, хубаво стихотворение.
  • Плами, Калин, Людмила, Мариана, Марина, благодаря за споделянето и отзивите!
  • Много тъжно, изстрадано, с болезнена чувствителност!!!
    "Най-после срещам и деца.
    Дали ги милва нечия ръка,
    или растат във самота?"
  • Има я,Роси,но е недостатъчна!Тя коя ли добродетел е достатъчна!Поздрав за стихчето!Истинско е!
  • Тъжно е, когато потреперим от студа на отчуждението...
    Актуално и вълнуващо. Поздрави за позицията, Роси!
  • Онзи ден поместих стихо,което започва така:

    Кажете ми, живот ли е това...
    Та всеки ден той става все по-гаден...
    И на изчезване е любовта...
    И всичко се купува и продава...

    и получих коментар,че съм много черноглед,че любовта била в достатъчно количество,особено за младите поетеси тук...

    Е,радвам се,че прочетох това хубаво стихотворение на Росица,пропито с болка...
  • Да, къде? Поздрав, Роси!
Предложения
: ??:??