13.07.2010 г., 15:57

Мъка

844 0 16

Вървя по улиците на града

и срещам скритата вражда,

недоверието плъзнало,

отчуждеността.

Дали на болен мозък

 са измислица,

или са истина?

Вървя по улиците на града

и срещам някаква жена -

в защитна броня обкована,

забравила искреността.

Най-после срещам и деца.

Дали ги милва нечия ръка,

или растат във самота?

Къде си ти,

човешка топлота?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Желая ти да вървиш и да се усмихваш!!!
  • Илияна и Безжичен, благодаря за отзивите!
  • Съгласен съм с теб.
    Но това няма да е така, едва когато се намали простотията, и то генно заложената простотия, няма да е скоро...
    По-важни са останалите, като тези, които се усмихват!
  • Човешката топлота наистина липсва толкова често в дните ни. Творбата ти поставя много наболял въпрос. Хареса ми.
    Поздрави!
  • Никол, Веска и Ангел, благодаря!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...