Вървя по улиците на града
и срещам скритата вражда,
недоверието плъзнало,
отчуждеността.
Дали на болен мозък
са измислица,
или са истина?
Вървя по улиците на града
и срещам някаква жена -
в защитна броня обкована,
забравила искреността.
Най-после срещам и деца.
Дали ги милва нечия ръка,
или растат във самота?
Къде си ти,
човешка топлота?
© Росица Танчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
