5 июн. 2018 г., 10:00

Накъде?

1.6K 1 2

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!

Властва тук материализъм!
На Земята властва хаос.
Сякаш апокалипсис в реализъм,
ръководен от самия Фауст.

Избиваме се повече от вечност.
Трупове след новата война.
Паднали герои в неизвестност,
смъртни и изгнили телеса.

Тъмни сделки и мрачни проекти,
решават се човешки съдби.
Зделки брутални на злобни субекти,
и всичко това, е пак за пари.

Нов ренесанс, на новото племе,
на прага на нова война.
Нова Земя на новото време,
и пак сме до шия в калта.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

42 место

Комментарии

Комментарии

  • "Ръководени от мощния ти стожен
    и пак сме в кривата пътека..."
    Именно това е идеята, че не се ръководим от какъвто и да е морал.
    Благодаря за коментара и за пожеланията.
    Приятен ден.
  • Ако наистиа бяхме стадо, което следва Бога, земята щеше да бъде рай! Но понеже Той ни е дарил разум и свободна воля, ние сами решаваме как да постъпваме.Нека тогава не виним Него за лошите последици от нашите действия! Успех в конкурса, Иване!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...