5.06.2018 г., 10:00

Накъде?

1.6K 1 2

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!

Властва тук материализъм!
На Земята властва хаос.
Сякаш апокалипсис в реализъм,
ръководен от самия Фауст.

Избиваме се повече от вечност.
Трупове след новата война.
Паднали герои в неизвестност,
смъртни и изгнили телеса.

Тъмни сделки и мрачни проекти,
решават се човешки съдби.
Зделки брутални на злобни субекти,
и всичко това, е пак за пари.

Нов ренесанс, на новото племе,
на прага на нова война.
Нова Земя на новото време,
и пак сме до шия в калта.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

42 място

Коментари

Коментари

  • "Ръководени от мощния ти стожен
    и пак сме в кривата пътека..."
    Именно това е идеята, че не се ръководим от какъвто и да е морал.
    Благодаря за коментара и за пожеланията.
    Приятен ден.
  • Ако наистиа бяхме стадо, което следва Бога, земята щеше да бъде рай! Но понеже Той ни е дарил разум и свободна воля, ние сами решаваме как да постъпваме.Нека тогава не виним Него за лошите последици от нашите действия! Успех в конкурса, Иване!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...