Jun 5, 2018, 10:00 AM

Накъде?

  Poetry
1.6K 1 2

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!

Властва тук материализъм!
На Земята властва хаос.
Сякаш апокалипсис в реализъм,
ръководен от самия Фауст.

Избиваме се повече от вечност.
Трупове след новата война.
Паднали герои в неизвестност,
смъртни и изгнили телеса.

Тъмни сделки и мрачни проекти,
решават се човешки съдби.
Зделки брутални на злобни субекти,
и всичко това, е пак за пари.

Нов ренесанс, на новото племе,
на прага на нова война.
Нова Земя на новото време,
и пак сме до шия в калта.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

The work is a contestant:

42 place

Comments

Comments

  • "Ръководени от мощния ти стожен
    и пак сме в кривата пътека..."
    Именно това е идеята, че не се ръководим от какъвто и да е морал.
    Благодаря за коментара и за пожеланията.
    Приятен ден.
  • Ако наистиа бяхме стадо, което следва Бога, земята щеше да бъде рай! Но понеже Той ни е дарил разум и свободна воля, ние сами решаваме как да постъпваме.Нека тогава не виним Него за лошите последици от нашите действия! Успех в конкурса, Иване!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....