Patrizzia (Надежда Ангелова)
2310 18282
29 янв. 2025 г., 17:30

На парсеци от людското безумие 

  Поэзия » Философская
88 3 6

Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.

 

Преглъщам ги с кафето черно думите,
цветята са изкуствени. Е, да.
Аз млъквам. Писна ми от скудоумните,
в стиха нагарча прѝвкус на беда.

 

И изворът на времето затлачен е,
с нахални, саможиви суети...
Протрити са крилете ми от влачене,
но още мога. И ми се лети.

 

Нощта ще дойде. Отново новолуние.
Аз – бяла сова, пак ще полетя.
На парсеци от людското безумие,
звезди ще бъдат моите цветя.

 

 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??